Необходими грижи, практики и торене за отглеждане на качествен лавандулов разсад

Необходими грижи, практики и торене за отглеждане на качествен лавандулов разсад

Лавандулата е етеричномаслена култура, която заема големи площи в България, тя е многогодишно, вечнозелено полухрастче,високо 60 – 80 см. Отглежда се за извличане на етерично масло. Цветът се използва за лавандулов спирт за козметиката,парфюмерията и  фармацевтичната промишленост, а така също и в медицината.Съцветията се използват в свежо  състояние за получаване на етерично масло,а в сухо в билколечението и ароматерапията.

Необходими грижи, практики и торене за отглеждане на качествен лавандулов разсад

Лавандулата се отнася към род Lavandula на семейство Lamiaceae, който се състои от около 30 вида, но се отглеждат само три – обикновена, широколиста илавандин. Обикновената лавандула синтезира масло с отлични ароматни качества ие водеща по отглеждането на лавандула в света. Има силно развита коренова система, която достига до 4 метра дълбочина. Надземната част е силно разклонена и образува полусферична туфа. При завършено развитие туфите достигат до 60 – 90см височина.

Селекционирани сортове лавандула

В България са наложени няколко сорта лавандула: Казанлък, Карлово, Хемус, Свежест, Венеция, Арома, Дружба, Севтополис, Юбилейна, Рая, Хебър.

Сортовете, които се внедряват и се отглеждат у нас, са селекция наИнститута по розата в Казанлък.

Лавандулата произхожда от планински райони и притежава висока студоустойчивост, сухоустойчивост и е невзискателна към  плодородието на почвата. Възрастните вкоренени растения издържат през зимния период на температура до минус 26°С, а млади растения от вкоренени резници до минус 8°С.Вегетационният период трае средно 230 – 240 дни.

Лавандулата е взискателна към светлината, наличието на повече светлина спомага за по-доброто развитие на растението и до образуването на масла в него.

Силно развитата коренова система, стига до 40 см дълбочина и осигурявадостатъчно влага, а кутикулата и власинките по листата възпрепятстват силното испособства за сухоустойчивостта на лавандулата. Тя не понася преовлажняване изаблатяване, защото липсата  на кислород довежда до потискане нарастенията и обикновено завършва с тяхната гибел.

В естествените си находища в планините лавандулата расте на скалисти, беднипочви.

Отглеждането на лавандула на кисели почви трябва да се избягва, трябва да се внимава с торове водещи до вкиселиняване на почвите. Ако почвата е вече кисела, то тя трябва да бъде третирана с почвени подобрители намаляващи киселиността на почвата.

Добре вирее на канелени, кафяви горски и сиви горски почви, понасяалувиални и алувиално-делувиални почви.

Продуктивността на лавандулата се увеличава ежегодно и достига своя максимум на 5-ата – 8-мата година, след което започва  застаряване натуфите и намаляване на жизнеността и добивите. Тогава се пристъпва към подмладяване на растенията чрез изрязване на цялата надземна маса.

Производство на посадъчен материал за лавандула

При лавандулата е възможно вегетативно и семенно размножаване. При семенното размножаване не се запазват продуктивните качества на растенията,понеже лавандулата е кръстосаноопрашваща се култура, селекционираните сортове лавандула развиват биологичните и стопанските си качества само и единствено чрез вегетативно размножаване.

Резници лавандула

торене на лавандулови резници

Вегетативното размножаване става чрез резници, разделяне на туфите и др. Засъздаване на изравнени  насаждения се използва главно и единствено методътна вкоренените резници.

Вкореняването се извършва в студени парници или в студени лехи, които се оформят с лехообразувател. Лехите се разполагат на  слънчеви и защитени от вятъра места, близо до селищата и с възможности за дъждуване.

Резниците се вземат и приготвят през зимните месеци и рано на пролет. Те са едногодишни, вдървесинели, дълги 8-10 см и дебели 2 см. Основата на резника е под стъбления възел, а листата от долната третина, която се заравя в пръстта,се премахват. До  засаждането, резниците се съхраняват в прохладни и влажни помещения.

Торене и третиране на лавандулови резници преди засаждане

Преди изораването рано през есента почвата се наторява с добре угнил оборски тор – 4 – 6 т/дка. Оформените лехи се фрезуват. След направата на лехите се пръска с хербициди срещу едногодишни и многогодишни плевели и се внасят фосфорни и калиеви торове.

Преди поставянето на резниците в почвата, може да се третират с вкоренители за по-добро и по-бързо вкореняване, като се препоръчват сухите, неразтворими вкоренители. Изследванията показват, че при тях се наблюдава много по-голям процент на прихващане, докато при течните точно обратното, загубите са по-големи.

Подготвените лехи се покриват с пясък или с черно фолио, което се маркира,и се правят дупки, дълбоки 5-6 см,на 4.5-5 см. разстояние, в които напролет се залагат резниците. За 1 декар при разстояние 4.5 см от резник до резник сеитбената норма е от 200 до 250 хиляди резника. Една туфа може да осигури средно по 100 – 150 стандартни резника.

След създаването на готовите лехи с резници се започва с редовни поливки с цел стимулиране образуването на коренови власинки.

Третиране с азотни торове за надземни части на лавандулови резници

На следващ етап от жизнена важност е и стимулирането на растежа на надземните части, чрез внасянето на азотни торове, като амониева селитра /амониев нитрат/ или смесени и NPK торове, както листно, така и с поливната вода - дъждуване и микродъждуване. Налага се редовно оплевяване на лехите и премахване на плевелите.

Третиране с на NPK торове на лавандулови резници

През целия период на вкореняването на резниците лавандула е необходимо внасяне на NPK торове през 14 дни, като процентното съдържание на основните елементи се променя в зависимост от нуждите на разсада. При оформена листнонадземна маса поливките се разреждат, лавандулата не понася преовлажняване, а и така се предпазва от фитопатогенни болести, като при нужда могат да се третират с фунгициди за справянето с тях.

При поява на съцветие се извършва резитба на резниците с което се стимулира кореновата система. След направената резидба е необходимо да се внасят NPK торове и фунгициди за по-бързото оздравяване и възстановяване на надземните части. Могат да се използват и биостимулатори и калиеви торове, които имат същото предназначение. Тези практики продължават през целия период на вкореняване, който е от средата на април до края на октомври.

През есента вкоренените резници се подорават с нож-скоба, изваждат се,сортират се и се връзват на снопчета по 50 броя. До засаждането на постоянно място се съхраняват в бразди.


Оценка: 2.71 - 7 гласа
Към количката

  • Вашата количка е празна

0